Как работи търсенето?

Как работи търсенето?

Google Semantic Search: Search Engine Optimization (SEO) Techniques That Get Your Company More Traffic, Increase Brand Impact, and Amplify Your Online PresenceHow Search Works ? Google™ Semantic Search, David Amerland, Copyright © 2014 by Pearson Education, Inc. Семантичното търсене на Google™, Дейвид Амерланд, Copyright © 2014. Какво е “Новото SEO”? (Превод на глава 1, част 3, от книгата Семантичното търсене на Google™ [Google™ Semantic Search, David Amerland, Copyright © 2014 by Pearson Education, Inc.]

Още от дете съм силно убеден в принципа, че за да разбереш как работи каквото и да било, трябва да го разглобиш и да го разгледаш част по част. Този принцип, който работеше при играчките, работи доста добре и с търсенето.

Търсенето в страницата на Google е създадено от сложния синтез между три компонента в back end частта (i.e. програмната част, тази която не се вижда от крайния потребител):

• Паяк или бот, който обхожда Мрежата
• База данни (или индекс)
• Голяма мрежа от компютри

Това се компенсира от симетрията на три привидно прости елемента, синтезът между които се появява във front end частта (i.e. потребителската част, тази, която е видима за потребителя и с която той взаимодейства), точно пред нас, в интерес на истината, всеки път, когато търсим в полето на Google:

• Страници с резултати от търсещата машина ( наричани SERP [ SERP: search engine results page]
• Йерархично класиране на резултатите от горе надолу в 10 възможни позиции на всяка страница с резултати (наричано органични резултати)
• Алгоритъм за класиране, който използва над 200 сигнала за позициониране, за да подреди математически всеки резултат, който се появява в SERP, в отговор на дадена заявка за търсене, в позиция, която най-добре отразява увереността на Google в отговора, който резултатът може да предостави.

Паяците преминават през Мрежата, събирайки цялата информация, която намерят на уеб страниците, с невероятни скорости и след това връщат тази информация, за да бъде тя индексирана в базата от данни на Google. След това мрежата от компютри на Google подава информацията, която съответства на дадена заявка за търсене, въведена в полето за търсене на Google.

Между тези три елемента има съществена взаимозависимост. Без висококачествен обхождащ бот, Google не би бил в състояние да индексира това значително количество информация, налично във видимата Мрежа. Без базата от данни, с която Google разполага и която организира цялата събрана информация, не би имало начин тази информация да бъде съхранявана. Също така без мрежата от компютри на Google, той не би имал възможността да подава резултати от търсенето, по начина, по който сега го прави.

На практика тези три елемента са изключително сложни. Паякът на Google обикаля цялата Мрежа със скорости, измервани в наносекунди, събирайки терабайти с данни. Индексът му може да класифицира и съхранява надеждно тази информация, а компютрите могат да бъдат на разположение денонощно безотказно, независимо от факта, че, подобно на всеки един хардуер, десетки хиляди от тях се повреждат всеки ден.

Също толкова жизненоважна взаимозависимост има и между трите елемента, които съставляват front end частта. Без страниците с резултатите от търсенето (SERP) Google на практика не би разполагал с начин да представя визуализация на индекса си с информация.
Без йерархично подреждане на страници и йерархично класиране на всеки резултат в тях, не би имало лесен начин да се представи най-вероятния отговор на заявката за търсене, последван от следващите най-вероятни отговори и така нататък. Накрая, без алгоритъм за класиране при търсенето. Google нямаше да може да създава йерархия
на резултатите в своя индекс, която да ги представя с някаква степен на увереност на страниците с резултати от търсенето .

Google не прави нищо като другите компании. Компютрите, паяците, индексът, алгоритъм за класиране при търсенето както и центровете за данни, всички те имат революционна и уникална архитектура. Различните заявки за търсене се изпълняват за различни страни, на различни езици и, само за да направя миксът интересен, мога да задам търсене в американския индекс на Google за информация, която се намира в Съединените щати, пишейки на английски, дори когато съм, да кажем, в Шанхай, и да получа почти същите резултати, които бих получил, ако местонахождението ми беше в в САЩ.

И въпреки това, независимо от тази значителна сложност, целият процес във front end частта се състои от тези три елемента, които в основата си са тъпи.

Страницата с резултати от търсенето представя информацията, а йерархичното класиране осигурява сигнал за увереност в резултатите. Алгоритъмът за класиране определя къде трябва да се намира всеки резултат в SERP. Мрежата от компютри го предоставя. Всеки един от тези елементи, задвижван
от безспирна, неспяща конфигурация на back end частта, която работи с неуморното, концентрирано и ограничено възприемане на един робот, прави това, за което е създадена, без да мисли, и го прави добре, до определен момент.

Крайният резултат от цялата тази сложност е простотата на познатия облик на търсенето на Google, където 10 сини връзки, всяка с кратко описание откъс (snippet), се появяват в резултатите от търсенето, класирани по качество в низходящ ред .

Моментът, в който системата вече не работи така, както би трябвало, идва когато човешко взаимодействие или по-скоро човешката мотивация тази система да бъде манипулирана започне да влияе на класирането на резултатите в SERP така, че уебсайтовете да започнат да се показват като отговор на заявка за търсене на много по-високи позиции, отколкото би следвало.

Не е трудно да се разбере, че търсенето е маркетинг и ако търсенето е единственото надеждно средство, чрез което сърфираме в Мрежата, компанията, която успее да се класира високо в търсенето ще извлече огромни ползи в резултат на това. Финансовото възмездие, свързано с всеки такъв резултат е, че такова едно манипулиране на алгоритъма на Google на практика се превърна в Светия Граал за цялата индустрия на оптимизацията за търсещи машини.

Още откакто се заговори за някакъв вид търсене, съществуват експерти по оптимизация за търсачки (SEO), които използват същата математическа логика, която задвижва търсенето, за да извличат ползи за своите клиенти. Тъй като човешката природа е такава, съвсем естествено е да се опитва да намери слабости, от които да се възползва, а технологията за търсене и начинът, по който информацията е оценявана в търсенето, несъмнено имат такива.

Играта на котка и мишка между Google и оптимизаторите за търсачки започна в резултат на очевидната неспособност на алгоритъма за търсене, който определя класирането на резултатите (т.е. на уеб сайтовете) в търсенето да стане, по някакъв начин, по-умен и да представя резултати, позиционирани по по-умен начин, който е по-малко податлив на манипулация от страна на тези, които разбират как работи търсенето.

Вярно е, че за всяка итерация на програмирането на търсенето , което Google въвеждаше и която имаше за цел да повиши качеството на резултатите от търсенето и доверието към тях, оптимизаторите намираха начини тя да бъде експлоатирана така, че, с течение на времето, всичко това имаше обратен ефект.

Всеки път, когато Google пуснат подобрение, филтър или наказание, SEO специалистите експериментират, тестват за недостатъци и слаби места, извличайки информация за частите му, като след това, неизбежно, изигравайки го, постигат резултати в класирането при търсенето, които вероятно са малко по-добри от тези, които заслужават.

На теория, всичко това можеше да продължи завинаги. Google можеха и да продължат да нагаждат алгоритъма за класиране, който осигуряваше позиционирането на страниците с органични резултати, но без да променят естеството му, за SEO специалистите щяха просто да бъдат като един по-голям, по-тъп звяр, управляван от същата механика, каквато го е управлявала и в миналото, вероятно в някаква нова комбинация, стоящ там, за да бъде изучаван, анализиран и в крайна сметка манипулиран.

Въвеждането на семантично търсене сложи край на всичко това. Факторите, които се вземат предвид от алгоритъма на Google за класиране при търсене, и в момента определят как един уеб сайт се класира при търсене, са увеличили значително обхвата си и вече включват информация, чието манипулиране е много по-трудно. Това връща търсенето обратно към първоначалното му предназначение: полезно средство за преминаване през огромно количество информация, налична в Мрежата. Това, разбира се, ни води, някак естествено, до момента, в който можем да вдигнем капака и да видим какво е онова нещо, което задвижва семантичното търсене.

Слeдва: How Semantic Search Works

Още по темата : Как работи търсенето в Гугъл

Още от книгата :

Какво е семантично търсене?

Семантичното търсене на Google

Подготовка за новото SEO

Бизнесът ви в света на семантичното търсене

Google+ коментари

One thought on “Как работи търсенето?

Коментари