• Home
  • /semantic search
  • /Как завладях търсенето на Google (и как и вие също можете да го направите)
Как завладях търсенето на Google (и как и вие също можете да го направите)

Как завладях търсенето на Google (и как и вие също можете да го направите)

1Dominate-Google-Semantic-Search

Източник: How I Dominated Google Search (And How You Can Too)

Автор: David Amerland

Да започнем нетипично, с едно перчене: фразата за търсене “Semantic Search Book” в Google.com връща девет от десет връзки, които представят моята книга Google Semantic Search. В дните преди семантичното търсене наводняването на SERP бе техника, използвана с цел лишаването на потенциални конкуренти от пролука, в която да се вмъкнат.

Това вече не работи или, най-малкото, вече не работи точно по същия начин. Въпреки това, както примерът ми доказва, подобно нещо все още може да се направи. Как?

2 Semantic-Search-Book-Results

И така, казано направо, ще призная, че не съм си поставял за цел съзнателно да постигна точно този резултат. И когато видях, че съм го постигнал, това ме накара да се върна назад и да анализирам какво съм направил по различен начин, в сравнение с другите мои книги, които съм публикувал пред тази.

Обичайният подход към рекламирането на една книга се случва горе-долу така:

• Обявяване на книгата в търговските сайтове (от издателя)

• Включване на книгата в каталозите на онлайн книжарници (от издателя)

• Съобщенията за медиите се публикуват онлайн (от издателя, но и авторът може да публикува собствени)

• Насрочване на няколко радио предавания и известно количество интервюта (организирани от издателя) • Съобщение във Facebook за книгата (от автора)

• Съобщение в Twitter обявяване за книгата (от автора и може би от издателя)

Всяка книга, която съм публикувал е следвала този модел на рекламиране (повече или по-малко) и не е имала такъв резултат при търсене. Така че, какво различно бях направил този път? Направих три неща, които ми станаха ясна едва в ретроспекция, докато правех анализа:

Реших да бъда достъпен – обикновено оставям книгата да говори вместо мен. Като автор рядко общувам директно с читателите. Или поне преди не го правех. Това се промени откакто Google+ дойде. Сега писането ми е вече част от списъка, който имам, с прозрачни дейности. Отговарям на въпроси, обяснявам позициите си, участвам в онлайн дискусии възможно най-много.

Промених подхода към дейностите си от това да търся публичност към това да предоставям стойност. След публикуването на една книга всеки автор получава от издателя подробен списък с дейностите, които авторите биха счели за нужно да извършват, като част от спечелването на публичност за книгата им. Това включва участие в интервюта за разговор относно книгата, писане на писма до местните вестници за книгата и правене на възможното приятели и роднини да говорят …, ами, да, за книгата, при всяка възможност. Препоръките на издателя също предлагат и избор на известни и следени с интерес възможности за участие във всякакви дейности, свързани с рекламирането на книгата.

Този път игнорирах всичко това. Направих G+ основната си платформа за всякакви дейности, като съсредоточих всичките си усилия тук и реших, че вместо да говоря за книгата, бих могъл да говоря за темата. Това изискваше демистифицирането на темата за семантичното търсене, обясняване на това какво е то и как работи, деконструиране на въздействието му и демонстриране на това как то може да бъде от полза за тези, които са го разбрали. Създадох също и съдържание, което в частност бе съставено така, че почти да отхвърли необходимостта книгата въобще да бъде прочетена. Това до известна степен е не съвсем интуитивно, но работи. Традиционният маркетинг вече не задвижва нещата така както го правеше преди, а традиционният PR е загубил доверието към себе си. В икономиката на вниманието най-скъпото нещо за улавяне е вниманието на отсрещния човек. Единственото време, в което отсрещната страна свободно би ви отдала, е времето, в което усеща, че получава нещо в замяна на инвестицията си. Едно типично рекламно съобщение не работи в тази ситуация. Трябва наистина да предоставяте стойност и да я предоставяте честно. И така премахнах количественото уравнение от: Стойност на времето ми = стойност на продажбите х публично представяне и го замених с неизмеримо такова, съставено от добавяне на стойност, независимо от всичко.

Опитах се да направя книгата си излишна. Това вероятно бе най-трудното. Достатъчно трудно е да се опиташ да го направиш и да го обясниш. Още по-друдно е да мислиш, че съдържанието, което използваш по време на маркетинга си е толкова добро, че прави книгата почти незначима.

Резултатите

Google Semantic Search влезе в списъците на Amazon с бестселъри дори преди публикуването (и съм анализирал някои от причините за това в една статия по този въпрос.)

Понеже съдържанието ми се споделя, описва в блогове, публикува отново и отново на различни места, името ми доминира в много области от търсенето. Пазарната стойност на бранда ми, като писател, нарасна като пряк резултат от всичко това. Издателите са по-запознати с мен, отколкото с други автори. Получавам повече заявки за интервюта, лекции и появи на събития отколкото някога преди.

Това маркетинговата страна. Признавам, че е готина. Но също така и звучи малко твърде калкулираща. По това време тя не беше такава и моята “стратегия” се разкри едва след това. Тогава как стигнах до нея? Ами, направих още едно нещо, което в миналото никога не бях опитвал точно по този начин. Опитах се да бъда автентичен.

За да спечелиш доверие, трябва да поемаш рискове

Автентичността е “тайната добавка”, нещото върху което всъщност съзнателно се фокусирах и което направи така, че всичко останали неща да се случат. Усетих, че G+ е една среда, в която мога да експериментирам върху себе си. Автентичността не може да бъде фалшифицирана, но за да я постигна трябваше да се опитам и да я определя количествено, както и да я разбера по-добре. В края на краищата не е като да не съм бил “аз” в някое от предишните интервюта и шоута, свързани с рекламирането на книгата.

Всяко от тези събития обаче бяха режисирани, управлявани на някакво ниво. Водещите на радио предаванията се свързваха с мен и ми изпращаха списък с въпроси. Имах време да подготвя отговорите си. Да ги репетирам. Да ги изглаждам. На всяко едно от тези събития звучах прекомерно самоуверен. Отдалечен. Всезнаещ. перфектен. Интервютата за списания, които давах, винаги ми изпращаха “последна редакция” за одобрение. Отговорите ми бяха остроумни, ерудирани, безупречни. Накратко, владеех контрола върху моя бранд, върху моето послание. Какво казвах и как звучах. Но това беше изфабрикувано.

Захвърлих цялата тази предпазливост на вятъра. Реших, че вече никога няма да питам водещ на Хенгаут какви въпроси ще покриваме (винаги подчертавам, ако ме попитат, че всичко става). Никога не задавам параметри относно въпросите. Никога вече няма да изискам преглед на последна редакция като привилегия след интервю. Потенциалът тук е, че винаги ще има нещо, за което нямам точен отговор или нещо, което не мога да покрия на място, или по-лошо, на което да дам грешен отговор, под напрежението на спонтанността, умората и времевите ограничения. Точно това нещо, което с други думи в дните преди семантичното търсене би довело да сриване на бранда и загуба на доверие.

По този начин всеки Hangout, в който влизах, се превърна в нов изпитателен полигон. Но беше нов. Макар понякога да покривахме същата тема, ние никога не я покривахме по точно същия начин. Прозренията дадени от всеки от нас бяха по особен начин уникални. Намерих факта, че има незначително припокриване за очарователен. Взаимодействието с аудиторията, която гледа на живо, стана пристрастяващо.

Освободен от ограниченията на сценария, бях също така свободен да бъда истински себе си. Понякога въпросите, които ми задаваха, отвеждаха ума ми по нови пътеки. Отговорите, които давах бяха толкова впечатляващи по отношение на прозренията в тях за мен, колкото бяха и за аудиторията. Малко е плашещо, защото почти винаги можеш да се видиш мислещ. Също така е и освобождаващо. То преобразува преживяването на водещия и аудиторията от “тях” и “мен” в едно общо “ние”. Кара те да се чувстваш уязвим. Но в същото време те кара да се чувстваш напълно човешки, по начин, който е трудно да се опише, ако не сте го опитвали.

Следвах абсолютно същата отворена, спонтанна нагласа спрямо всяка онлайн дискусия, която започвах или в която участвах. И сега кръгът се затваря в писането ми, където мога да погледна към “маркетинга” си с критично око и всъщност да раздробя на части всичко това и да предоставя формулата му.

Е, сега вече знаете моята тайна. Трябва само да я опитате сами.

 

Google+ коментари

Коментари